Когато тишината проговори

И когато тишината проговори
ненужни думите шептят
заспивам в нейната прегръдка
за последен път

Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина

В съзнанието ми бледнеят думи
извършени без промисъл дела
не говори, спомни си
за нашата жива тишина

сърдита сянка на съмнение
рязяде благородната ръжда
вековните стенания погреба
в необятна тишина

смачках малките си кълнове живот
преоткрих собствената самота
каня те при мене да останеш
в мойта вечна тишина

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf