Изневяра

А бяхме като две стихии неразделни,

ти мойто слънце беше,

а аз бях твоето небе,

мечтаехме да имаме огнище

и плод от двама ни - едно дете.

А бяхме като корабокрушенец, търсещ остров,

жадуващ нежност, чаках те да дойдеш скоро,

жадуваща спасение, ме търсеше и ти,

мечтаехме за вечна обич, но днес...

днес толкова непоносимо ни боли.

Тежи ужасно тази твоя изневяра

и думите ти още гонят ме, дори в съня,

не бих повярвал никога, за бога,

ако не бях го чул от твоята уста.

Ти също страдаш много - убеден съм,

дори навярно повече от мен

и всичко би направила да върнеш дните,

ала не можеш, греховете са си грехове.

Обичаш ме, чета го в сълзите ти

и аз обичам те ужасно много -

не се забравя лесно любовта,

но тази твоя изневяра дълго,

прекалено дълго ще лежи в паметта.

...

И може пак да те жадувам аз след време,

и ти да търсиш своето спасение при мен,

ала не ще да бъде девствена и чиста любовта ни,

завинаги островът ни беше осквернен...

Не разбираш ли, че нищо не може да бъде, както преди?...

Нищо! Никога!...

А щях да съм в ръцете ти сега,

а щях да вплитам пръсти в твоите коси,

а щеше да си господарката единствена на моето сърце...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf