"Фуенте Овехуна"
Когато караш кола или се разхождаш по улиците, внимаваш да не се блъснеш в някой, да не го удариш. Болката е свързана със сблъсъците, сблъсъците със силата. Следователно силата е болка, която е неизбежно да срещнеш. Понякога не разбирам хората и няма как да не се усетя, като различно същество от тях. Нещо което не е част от стадото, нещо което се осъзнава като тотално същество само по себе си и няма нужда от одобрението на останалите в сянка хора. В моменти като този, се питам защо по дяволите много хора вършат неща, които не искат или поне не разбират. Такова нещо е войната. Защо хората воюват? Как така са се разбрали да убият няколко от лошите, независимо по какъв повод. Как са избрали кои да са лошите? Какъв е критерият за лош или добър, по който се избира? Повод винаги има или ще се измисли. Причини хиляди – от престъпление, жажда за кръв, революция, борба за независимост до крайното „просто за удоволствие”. Начините също варират много, когато дойде до това всяко човешко същество сякаш става много по–изобретателно, отколкото например ако бъде помолено за услуга. Разбира се без никаква отплата никой не работи, а трябва да се яде нали? Значи стигаме до момент в който не се прави нищо вредно без награда, а в същото време след като е извършено често няма нужда. Защото самото действие е донесло на индивида това съкровено чувство да е отделна и самостоятелна единица във времето и пространството. Трябва да се извьрши нещо противоречащо на цялата идея, за да даде свободата носеща онова чувство. Действието противоречи на идеята, измислена от обществото, и то не коя да е, а идеята за добро и зло, за правилно или неправилно, за вярно и грешно вьв всякакъв смисъл. Още повече този конкретен човек трябва да е сигурен, че стадото му няма да разбере онова което е сторил, за да може да се върне утре на работа спокоен. Всичко се движи около мен и около всеки, всичко е обвързано в едно цяло и ако не колегите, жената или децата не разберат за извършеното, то нещо друго разбира и го помни. То помни също и онова чувство на самота и единство, на хармония и свобода, на вина и угризения. То го носи. Това е вечна игра, която е съдено да изиграем всички и всички трябва да знаем правилата, а не да се правим че не съществува. Не можем да си позволим този риск, аз не мога, дори и това да означава да се отделя от удобството и комфорта на обществото, от закрилата на семейството, от компанията на приятелите. Това са жертви, за които всеки сам си определя цената, всеки определя дали си струва. Залога също така е висок – свободата да бъдеш човек, а не роб на интереси. Завинаги да забравиш самоличността си, дори лицето си в огледалото. А да нямаш лице значи да нямаш душа, да нямаш душа значи просто да живееш мъртъв. *Фуенте Овехуна - Овчи Взор (от исп.)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Карлос
раздел: Проза -> Критически статии
публикувана на: 2007-10-10
прочитания: 149
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
