Дъжд

Отново вали. Капките дъжд нежно потропватпо замъгленият прозорец.

Сивите облаци са покрили като пелена цялото небе.

По улицата се стичат малки рекички, бързащи към зеещата паст на канализационните шахти.

Малките врабченца са се сгушили под стрехите и шумно обсъждайки щуротиите извършени през деня,

чакат с нетърпение да спре да вали.

Отново сълзи. Мокрите точици падат на белият лист.

Сумракът поглъща тихата стая. По лицето ми се стичат сълзи бързащи да отмият мъката по теб.

Мислите ми неспокойно се лутат из съзнанието ми

припомняйки ми всички мигове прекарани заедно.

И ето слънцето отново се показва из зад мрачното небе.

Слънчевите лъчи бавно проникват в стаята.

На вратата се звъни. Ти отново стоиш усмихнат пред мен.

Любовта отново изпълва сърцето ми. Обичам те.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf