В тъмата

Красавица си, мила,
и когато заблести
слънцето си ти.

Ах, колко сладко, колко сладко,
тя ми се усмихна,
ах, колко сладко, колко сладко,
аз съм победител.

Към мене тихо тя се приближи,
после устни си до мойте доближи,
тя нежно за ръка ме хвана,
а после се отдръпна пак засмяна
и хубаво ми стана.

Аз тръгнах да я гоня
опитах да я стигна,
ах, леки сълзи роня,
но преди да мигна
тя изчезна
като в бездна.

Аз останах сам
в онази стая там,
но със спомена красив
за оня миг игрив.

Ах, миг велик.

10.10.2007 Порфирогенен

.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf