Не ти вярвам....

Когато си заминаваш мълчешката си мислиш, че е по-добре... че с времето всичко отшумява-забравят се думите, погледите и делата дори... Заблуждаваш себе си и мен, че когато става изведнъж ще се разочаровам от теб и сама ще те отблъсна... Но не знаеш, че чувствата, които изпитвам, че това,което усещам е действителност и тя е много по-силна от това, което се опитваш да направиш...

Мислиш ли, че думите, които ми казваше, нещата, които вършеше за мен... Мислиш, че ще ти повярвам, че са били просто постановка? Да забравя??.. Кое...-целувките, прегръдките, дните и вечерите прекарани заедно..-Как? Как можеш дори и да си помислиш, че ще повярвам на няколко толкова бързи думи и то изречени не очи в очи.. не останали насаме, а пред някой друг... Да не би да си мислиш, че сълзите от радост и болка, усмивките, емоциите, които изживяхме... Да повярвам, че са били просто лъжа...

Хей, момче... това не са ден, два или три, за да кажеш, че си ме залъгвал... Не може човек, за когото си се грижел и си мислил за него повече отколкото той сам за себе си...да е просто "поредната"... Не можеш да ме накараш да повярвам в това, каквото и да казваш..., Защото просто не го усещам така...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf