Потайно във нощите идваш
лека, вълшебна, красива.
Мене със пръсти докосваш,
сякаш ме галиш с коприна.

И спирам съня за минута
тебе да срещна, прегърна...
погледът сънен още се лута,
а ти пак във съня се превърна...

Затварям очи да те видя
и мигом ти ме прегръщаш,
с тялото топло, несъщо
отвред пак ти ме обгръщаш.

А нощната лека завеса
от утрото вече побегна.
Чезнеш след тази намеса
и помня съня си аз бегло...

Ще стана следнощно самотен,
от липсата пак ще да трeпна
а после в слушалка сиротен
пак с обич на тебе ще шeпна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nyama
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-20
прочитания: 134
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8184
   Автори: 2267
   Произведения: 54663
   Съобщения: 256144
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86245
   SMS-и: 822
   Снимки: 5639