|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
неНадежда
Колко, колко се душата ми надява
да върне с песен в тебе любовта...
А огънят отдавна май изтлял е ...
и във твоята на власт е вече Пустота
Сърцето ти... Мълчи привидно днес...
И безброй звезди забравило е то.
Но не казвай ми, че можеш без...
Без искра да сгрее, разтопи го.
Дълго борих се със ветрове и бури,
много сторих, но и много не успях...
Бляновете наши бяха моите опори,
но днес обърнах се и тебе не видях.
Зает бях, днес пред теб признавам,
време сякаш и не можех да ни отделя,
но и всичко, от което се лишавах,
е било със мисълта за Нас сега.
Разкайвам се жестоко долу на колене
за грешка всяка, поглед някой груб и даже:
моля, забрави ти всяка дума непростена.
Обичам те! и повече не може да се каже.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nyama
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-11-25
прочитания: 137
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8184
Автори: 2267
Произведения: 54663
Съобщения: 256144
Лексикони: 2611
Коментари: 86245
SMS-и: 822
Снимки: 5639
|
|
|
|
|
|
|
|
|
