Знаеш ли какво си мисли цветето, когато го откъсваш,знаеш ли кого си спомнялюбовта, докато я убиваш.
Вижда теб, отново - слънчев полъх,вижда те вървящ през светлината.Вижда те облян от меден залез,от вълшебния прашец обвил цветята.
И с надежда пак ти казва сбогоми потъва в тъмните води на здрачаа с последната си хладна глътка въздух,се усмихва.
Любовта не плаче.