Залязващо слънце

Не искаш със мен да си пак.
В очите ми спят океани.
Във дните ми спуска се мрак.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

Отива си с тебе деня
и болката идва за още,
а тъжната бяла луна -
наднича в самотните нощи.

Къде си безумна любов?
Нима всяка мисъл лъжа е?
Защо пак със изгрева нов -
небето на тебе ухае?

Къде си се спряла сега -
по пътя за тебе орисан
на своята бурна река?
Откри ли мечтания пристан?

Дали щом настъпи деня -
пак топлият бриз ще ме гали?
И гаснейки, бавно горя.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-13
прочитания: 383
точки: 63 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 48 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48875
   Съобщения: 208272
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4959