В неразгадана слънчева нежност
в недокоснат от болката вик
тишината с трепет ме отвежда,
там където любовта открих
В странният шепот на реката
в разплаканият от вятъра ден
в прераждането тихо на зората
и в изгрева, все още не роден
В безмълвната бяла надежда
в неизживените лунни мечти
една наивна пътека ме отвежда
все към твоите уморени очи
И само там, аз знам че те има
в невъзвратимият прекрасен миг
във падаща звезда незрима
и в моят- недописан тъжен стих!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: agv68
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-13
прочитания: 100
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7961
   Автори: 2193
   Произведения: 51784
   Съобщения: 246204
   Лексикони: 2445
   Коментари: 79518
   SMS-и: 814
   Снимки: 5310