Отново при теб се завръщам,
откраднат миг и закъснели дни.
Отново пак теб прегръщам,
вятъра- твоето име шепти.
Отново с росата се сливам,
превръщам се в капка сълза.
Отново пак теб преоткривам
и тъжна тръгвам в нощта
Отново броя теменуги,
сини нощи и безброй звезди.
Отново пътищата луди
при теб ме водят нали?
Отново докосвам безкрая
и хиляди слънца ме галят
отново грешна и добра съм зная
самодиви, пясъчни свещи палят…