ТЕЛЕФОН

Телефонът пак звъни
и гласът ти аз отново чувам.
Знам отсреща, че си ти,
но устните не мога да целувам!

Долавям мъката в гласът ти-
без мен не си щастлив и ти!
Смееш се, но тъжен е смехът ти,
а разстояние огромно ни дели!

Минута, две ще поговорим,
ще ме попиташ за децата,
после телефонът ще затворим
и двамата с тъга в душата!

И въздухът около нас ще натежи
от болката във нашите души,
тихо ще се спуснат две сълзи,
когато телефонът замълчи!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf