Прощално

Есенна нощ.

Вали.

Чуваш ли есенната тишина.

Отронва,

лист

по лист.

Въздишка нежна.

Последен стон.

Усещаш ли красотата,

как притихва,

под сребърен лунен лъч.

Увяхват усмивките,

в безумно преследван, от литнал миг.

Самотата маха на птиците,

и изчезват надеждите,

а булевардът с мечтите

е пуст.

Последен стих.

Рисувам ,

есенни чувства.

Мислите ми те търсят

в пожълтялата,ухаеща

на вятър и съхнещи цветя,

есен.

Виждам,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf