Аз искам днес със вас да споделя.
Какъв чудесен дар направи ми съдбата.
Съвсем случайно с нея ме събра,
с една жена, с едно сърце богато.

И знам изобщо няма да сгреша,
ако сега пред вас призная.
Че цял живот мечтаех за това,
че цял живот съм търсила такова злато.

Тя предусеща всички мисли,
макар, че разстоянието ни дели.
Щастлива е със всички мои титли.
И плаче с мен - ний заедно тъжим.

Не ме остави ни за миг когато,
съдбата с мен направи си шега.
Когато мислех, че живота ми отлита
загърна ме, и с топлота ме призова;
Подай ръка!
Вдигни глава!
До теб съм!
Ти не си сама!

Измъкна ме от дупката проклета,
и вдъхна ми надежда за живот.
И с топли думи сгрява ми душата,
и влива сили в мен,
дарява ме с любов!

Колко малко ни трябва понякога.
Мила дума, незначителен жест,
и едно приятелско рамо,
на което можеш винаги да се опреш!

Посвещавам го на Ева!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nejnost
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-14
прочитания: 152
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8184
   Автори: 2267
   Произведения: 54663
   Съобщения: 256144
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86245
   SMS-и: 822
   Снимки: 5639