Тъга

Тежко ми е...
Ей тук в гърдите ми тежи.
Все бързаме, работим,
завиждаме си...
мразим се...
обиждаме се...
пречим си...
И някак си забравихме да се обичаме!
Понесени от бързото течение на дните,
и смачкани от тежкия товар на времето,
забравихме дори да се усмихваме!
Защо все по-често във фалшиви истини се вричаме?
И все във някой друг търсиме вина?!
Кому са нужни всичките пари и слава?
Като сме гости всички тук, на таз земя!
Защо е нужно всеки ден да се раняваме?
А толкова е лесно с доброта!
И питам се:
Защо ли съм се пръкнала такава?
Че ми се иска с моите две ръце:
Да приютя аз бедни и богати!
Да няма болка, ни омраза, ни тъга!
Пепи

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nejnost
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-14
прочитания: 240
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48632
   Съобщения: 215020
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73213
   SMS-и: 806
   Снимки: 4943