Живота и насъщния

Сълзите си преглъщам вместо хляба.
Тоз, който Господи, ми днес поднасяш
предъвквам трудно, а пък даже трябва
да ти благодаря, че е на масата.

От сълзи през годините преливах.
Безвкусен хляб - животът ми бе клисав.
От болката ми черна и парлива
нагарчаше във мене всяка мисъл.

Научих се така да меся хляба
вместо с вода и сол, сълзи поливах.
А в сълзите животът остарява
и ден по ден по-бързо си отива.

Душата ми жадуваше живота,
но болката във него ми дотегна.
Отрекох го! И хляба...И Голгота!
В земята черна исках да си легна.

А Господ, оня миг последен чака,
във който болката духа пречиства.
Грехът да изгори подобно шлака,
характерът да блесне свят и истинен.

Сърцето да запее нова песен,
внезапно възродено в смисъл нов.
А с хляб най-вкусен, който е омесил
да го нахрани Господ Бог с любов.

Сега съм жива Боже, жива! Трябва!
Дълга си да изпълня ме завръщаш.
Сълзите ще преглъщам вместо хляба,
но ще ценя живота и насъщния!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-15
прочитания: 277
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193225
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753