Другата жена

Свали халката и със нея сякаш
свали оковите на брака.
Какво пък - как да спираш,
щом две ръце отворени те чакат.

Не иска и не чака нищо тя,
от нея топлота се стеле.
Предлага ти безплатно любовта.
И пак безплатно своята постеля.

При нея няма сметки, няма страх
и бъдеще, което да решаваш,
живееш днес, а утре прах
над нея сипеш и забравяш.

Но в някоя самотна Коледа,
сърцето и ще се възпротиви,
изпразнена и болна ще ти каже „Моля,
вратата ми след тебе затвори!"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf