разклонения

какво щеше да бъде, когато мама ме намери?
когато съзнанието проверява, дали това е действителност
и онзи глас без тембър, без височина, без тон...
гласът, звучащ без да бъде нечий...
звучащ по всеки начин, по който можеш да поискаш,
стига просто да поискаш, стига да можеш,
стига мислите да не се вихрят по начина,
по който едва съумяваш да ги сграбчиш
и секундите се размазват...
ужасяващият момент,
когато каже,
че е.

какво тогава...
това ли искам да направя...
различно ли е, когато нещо се случи,
но веднъж го осъзнавам,
и веднъж - не?
случват ли се нещата, за които никога не разбираш?
тези, които се крият, да те видят,
мислите да изчезнат безследно...
завинаги да забравиш какво направи една минута по-рано.
срещал ли съм те?
искам просто очите ти да се изпълнят със сънища.
поглеждам и тръгвам напред
към стената.
по същият начин, по който започват всички.
мислите се преливат в сън и започват да се движат сами
... да се случват.
и толкова искам тогава да съм буден.
да имам силата да удължа този момент завинаги
когато сънувам, споменът за реалността е като за сън.
тръгвам напред и се наслаждавам на начина, по който
мислите се замъгляват и ме изваждат от мястото с острите ръбове
и твърдите стени...
и докато отивам натам...
когато
стъпвам
кракът ми
Пропада!
И МИСЛИТЕ са със същата изпъната форма,
както гръбнакът ми
и отворените ми очи
и осъзнаването,
че това не се е случило
...
сърцето ми се блъска във върховете на пръстите.
Единственото ми желание е да не бъда повече никога тук.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf