Името на розата

Пред мен градина прелестна намерих,

вглеждайки се просто в хорските души,

от тръни до кокиче нежно,

и рози много-някой без бодли.

Потърсих си познати цветове,

във вазата...приятелство да сложа,

отбрах красивите и нежни със любов,

а другите подминах разтревожен.

Красив букет от близки и познати,

със времето овяхващи,растящи нови,

цветя красиви и изящни,

пазени в ръката ми,набирани отново.

И розата си собствена видях,

незнаех как се казва,

цялата в роса стоеше там,

от доста други изоставена.

Роса...поакзваща сълзи реални,

за хората блестяща слепота,

очи несвикнали да виждат тайни,

скрити като цвете в нечия съдба.

Красива и променяща се там стои,

със страх че някой ще я скъса,

радостна и тъжна,плаче и гори,

и смее се и бори се и млъква...

Ранима и блестяща показана и скрита,

и цъфнала и свила се в ноща,

и все е там  сред другите с бодлите,

името на розата...-ДУША!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf