Името на розата
Пред мен градина прелестна намерих, вглеждайки се просто в хорските души, от тръни до кокиче нежно, и рози много-някой без бодли. Потърсих си познати цветове, във вазата...приятелство да сложа, отбрах красивите и нежни със любов, а другите подминах разтревожен. Красив букет от близки и познати, със времето овяхващи,растящи нови, цветя красиви и изящни, пазени в ръката ми,набирани отново. И розата си собствена видях, незнаех как се казва, цялата в роса стоеше там, от доста други изоставена. Роса...поакзваща сълзи реални, за хората блестяща слепота, очи несвикнали да виждат тайни, скрити като цвете в нечия съдба. Красива и променяща се там стои, със страх че някой ще я скъса, радостна и тъжна,плаче и гори, и смее се и бори се и млъква... Ранима и блестяща показана и скрита, и цъфнала и свила се в ноща, и все е там сред другите с бодлите, името на розата...-ДУША!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Нандо
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-10-16
прочитания: 235
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|