II
Тиха нощ е вече вън
спи гората сладък сън.
Спят елени и сърни,
спят и горските ели,
а пък нощния ветрец
шепне в клоните едва
приказки и чудеса
и приспива с тях сега
всички живи същества.
В приказките се разказва
за красиви градове, за царкини,
за царе, за князе и принцове.
Само зайчето горко
скита в тъмното само
приказки не слуша то,
а към селото върви
скръб в очите му струи,
гладно скита по света
няма никъде храна.
Тъмна нощ е вече вън
спи гората кротък сън.
1986