Падаща звезда

Звезда вечерница изгрява в мрака,

звездите пърхат нежно във нощта.

И тъжно някак си ти става

щом видиш падаща звезда.

За някого е била лъч в сърцето,

предричала е земния му път.

И спътник верен във живота,

стояли са на кръстопът.

Дали това не е звездата моя

и дните ми изнизват се с тъга.

Както вълните във прибоя

удрят се,умират на мига.

И аз като звездата тихичко умирам,

далеч от теб и твоята любов.

Пътечка звездна ти оставям,

на нея пише "Твоя бях до гроб".

Дали за мене ще тъгуваш,

дали за тебе бях една?

Сега небето щом погледнеш,

за теб ще бъда падаща звезда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf