Сиромах стои на улицата мръсна,
там до тясната стена.
Ръка протяга,но е мръсна,
ръка за мъничко храна.
В очите му гореше огън,
гореше огън на тъга,
ръка протяга и се моли,
на Господ за любов една.
И пак стои на улицата,
там до тясната стена,
сърцето му за миг се пръсна,
в очакване на светлина.