Есента листята рони,
вятърът ги гони по земята,
тъжен хлад обвива клони
и усмивки трие от лицата.
Есен...
Слънцето заспало си мълчи,
излегнато на облаците плътни.
Гаси си хладните лъчи
в кондензираните капки плътни.
Птиците отлитат на далече,
тревата почернява от тъга,
искаш топлина, но няма вече -
в студена меланхолия спи света.