Цикъл приказки - Полската красавица

III

В малка къща сред полето

де златно слънцето блести,

де и речица тихо шепне,

вълнува приказни води

живяло мъничко девойче

по-хубаво от утринна зора,

по-весело от полска чучулига,

по-нежно и от бледната луна.

*

Когато видели го всички ахвали,

цветята му изпращали привет

и кръстили го Полската красавица

с туй име то било известно вред,

а птиците навред разнасяли

и пеели за него песента,

когото видели разказвали

за чудната русалка със свилена коса.

*

Щом своята устица то отворело

разнасяла се вредом песента

и слушали я морните жътвари

нечували такава красота.

Веднъж дошли изящни пратеници

начело със самия принц,

пристигнал бил да искай той ръката й

и нейната любов.

*

Щом го видяло полското момиче

заронило сапфинери сълзи

и тихичко прошепнало:

"Съдба жестока, защо не ми го прати мене ти?

Такъв юнак аз искам да ме вземе

за мен да встъпи даже в огъня,

да е готов и да умре за мене." -

ридаело, то плачело сега.

*

А той се приближил спокойно, тихо

замаян от неземна красота,

сложил ръката на сърцето си,

пред нея коленичил

и тихичко запял той песента -

най-хубавата, най-красива песен -

със нея се изказва любовта.

*

Момичето се тихо приближило

в ответ на този любовен зов

и устните във устните се впили,

повял лъхът на нежната любов.

И той я взел във своите палати,

направил я принцеса на света

и всичките говорели за нея с възхищение:

"Красива е и толкова добра".

*

Таз малка, хубава история

изсвири я пред мене сляп певец.

Той пееше, а песента се носеше

по нашата земя навред.

1986

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf