Раздяла

Не говори. Знам.
Ти излъга, а аз...може би сгреших...
Тъжно е сега, и някак празно.
Като небе беззвездно,
като пресъхнала река.
Горчи и този непринуден стих,
но с него сега от всичко
аз искам да се отдалеча...

С ръцете си студени
самотата отново ще прегърна.
Ще бъда, знам
измамница омразна,
една заблуда,
един живот измислен,
но при теб не мога вече да се върна -
болка от лъжата
прави този мой копнеж безсмислен...

Ще разговарям вечер
тихо със листата и ще ги приспивам,
посивелият от стъпки път
под мен ще стене с мъртвото си тяло.
И ще вървя,
от мъката си щедро ще разливам
под това небе -
безразлично и тъй странно опустяло...

Ти не ме разбра!
Луната също потрепера
и се загледа мълчаливо някъде в нощта.
Сама и неразбрана
сега след вятъра ще тичам,
ще бъда свободна като него
и по-студена, дори от пепелта,
но винаги ще имам сили...да обичам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf