Очаквам да ме стоплиш...

Ела! Очаквам да ме стоплиш.
Сълзи не бяха да ги пресушиш.
И път не бях да ме пребродиш.
И щастие във длани не държиш...

И мен ме нямаш чак до болка.
Изгубена съм между две лета:
едното - спомен и тревога,
последното - солена пясъчна следа.

Изгубена съм в себе си до лудост,
сякаш целият ми свят е крив
и аз съм крива като клонка
на някой горски кестен див.

Но ти ела! Ще издера ръцете,
към мен които ще протягаш.
Аз съм зла като отровно цвете.
Когато го поискаш ще е късно да избягаш.

Когато ни е тъжно ще мълчим,
защото с думите е твърде просто
да намерим повод да се утешим.
Защо да ни е лесно?! Като може да е сложно...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: little_elf
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-21
прочитания: 104
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45891
   Съобщения: 200830
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68495
   SMS-и: 800
   Снимки: 4701