Недописано писмо от Дулцинея до Дон Кихот

Навярно срещнах истинския Рицар...

И кой ли вятър го довя, не питах.

Зад броня от черупките на птици.

Небръснат. Недоспал. С очи протрити.

Ръждив и смачкан, зърнах ореола,

закрилял го през дългия му път.

През раните - до кръв оголени,

туптеше топла, уязвима плът.

Прегърнах го. Тъй дълго беше странствал!

Целунах го. От книгите го знаех.

А после

се завърнахме в Ла Манча

да търсим мелници. Дори под наем.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf