|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Тишината бавно ме застига...
Тишината бавно ме застига,
протегнала студената си длан.
С дихание на тъжна, мразовита зима
изгася и последният догарящ плам.
Защо звездите бавничко се скриват
зад тъмни облаци и непрогледен дим...
Та нали блестяха във очите ти засмени,
поглед щом обърнеше към мен...
Дори водата ромолеше кротко,
сякаш пригласяйки бавно словата ни...
А слънцето светеше нежно,
топлейки кротко сърцата разплакани...
Обеща да няма тишина зловеща,
съпроводена от непрогледен мрак...
Зората щеше да е бистра, ясна,
изпълнена със щастие и весел смях...
Защо изгуби се в далечината...,
остави ме сама, очакваща един бленуван сън...
Защо избра моментното, а не съдбата,
избягвайки от всичко и от себе си, навън...
Защо избра капризите и детските игри,
живеещи в един моментен и подвижен свят...
Нима стабилността и тежките очи
очаквайки те, са един ненужен бряг...
Ти имаше реалността ми, мен и
свят, изпълнен със мечти,
Но щом замина си, отне сънят ми
и разби една, изплетена от две, съдба...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: poboinica
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-22 г.
прочитания: 141
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7282
Автори: 1946
Произведения: 42560
Съобщения: 171474
Лексикони: 1832
Коментари: 59284
SMS-и: 762
Снимки: 4439
|
|
|
|
|
|
|
|
|
