ЕХ , ЖИВОТЕ...

Животе мой, на никого ненужен,

отритнат и от мен дори.

Вкопчил си се в здрача теменужен,

очакваш дни, очакваш и зори.

Проклех те, отрекох се от тебе,

не искаш да си тръгнеш ти.

Иди си и не се завръщай вече,

за тебе никой няма да тъжи.

Как искам тихо и без болка,

със тебе да се разделя.

И бавно очите да притворя,

с този свят да се простя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf