И АЗ ОТ СТАДОТО... ОВЦА СЪМ

И аз от стадото овца съм.

Не... мъничка овчица.

Наред със другите...

По цял ден блея, блея.

То... Не че имам хубав глас.

Веднъж пробляла ли съм

и майка ми - овца да каже - Не!

Спира нямам. Спира.

Ако не блея... как ще ме познай

вълка...

Една такава, кротка, блага...

Пу, пу!

(Да си плюя в пазвата...

че зима наближава)

Овълчило се времето навън.

Единаците срещу луната вият.

Ти виждал ли в гладен цикъл

вълк -

раните на мъртвите овце да жали?

Той вълк е.

Трябва да дере.
И кожа ако нямаш -

пак ще дърпа... дърпа.

Докато успее... Да се наяде.

Да му се не види суетата вълча.

От вълчия му зъб и аз

опитах. От днес...

помнете - вече съм умряла.

Забравих само преди това

с четирите си кракА,

преди смъртта да се прекръстя.

(Ох, колко непростени има,

не познали ритуала на
вълчата захапка!)

Сега съм горе.

До вълчата луна.

Чувала съм, че пишещите нощем

вдъхновява...

Качиш ли се при мене... Горе.
При другото небе.

Забрави

и силата си. И вълчата си слава!...

(ПРИТЧА 1108 "Вълкът и стадото")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf