ПРЕД СТЪЛБИТЕ НА ХРАМА

Eй, госпожо! Моля ви се, спрете!
Току що се срещнахте със Бога...
Моята мизерност погледнете -
всичката ми болка и тревога.

Каза ли ви Господ, че съм Лазар?
Оня, дето струпеи покриват...
От съдбата страшно съм наказан -
винаги ръцете ми изстиват.

На икона сложихте петаче!
Да, но там светецът не е гладен...
А на мен за къшей ми се плаче.
Нямам хляб, отдавна е изяден.

Моля ви се! Някак си простете
моята противност и досада.
Малко за Небето помислете -
там, където Господ е награда...

Да, госпожо! Вярно, че съм гнусен!
Даже лошо дрехите миришат...
Но не ви ли потвърди Исуса,
че обича всички, дето дишат...

О, така е! Дишам си под наем!
Пътник съм. Светът ми потъмнява.
С моя Господ двамата се знаем -
Той поне от Себе Си ми дава.

Ех, госпожо! Моля ви, простете
на бедняка чалнатите фрази...
Моята противност забравете,
а пък Господ - нека да ви пази!

(От стихосбирката "Бакърена паничка")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf