Б Е З Р А З Л И Ч И Е

И ето ме пред теб стоя сега -

изправена в цял ръст,

с накацали по раменете гълъби.

В косите ми се крие вечерта,

камбаните на църквата звънят -

вълшебни звуци сливат се с гласа ми.

Но ти не слушаш мен.....

Защо стоя, изправена

пред тебе като статуя?

Не виждаш мен, а само вечерта...

Не слушаш моя глас - звънят камбани....

Най-чудното вълшебство на света

аз исках да ти дам....

Ти беше сам!

При тебе бях, до теб стоях,

усмихвах се, говорех.

А ти седеше - хладен, мълчалив.

Ти беше сам.....

Не сам!

Та ти седеше тук

със вечерта,

с камбаните, със птиците

със вятъра.....

Със мен не беше, въпреки че аз

приличах на нещастна статуя,

която всеки миг ще се разпадне,

уплашена от твойто безразличие.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf