Люлеят стръкове трева, целия ми свят люлеят, във едно със тънката снага и небето и земята вплели длани. И тревата пее. песен с вятърен привкус, слънцето земя целува. Всяко стръкче знае наизуст залезът когато се преструва. Въздухът трепти люлян и каца върху хладното ми чело като врабче. Аз със бяла длан със тревите съм коси си сплела. А пръстта ухае ми на устни, вдъхвам с погледа роса и научих с пръстите да вкусвам: всичко живо е трева! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------