ДУШАТА МИ Е УМОРЕНА ВЕЧЕ...
Уморена си вече, душа.
Толкова време, ти все с мене.
И сега будуваш, аз също не спя.
Ела да си побъбрим с тебе!
Прости ми, душа! Много съм
жестока и зла.
За да бъда добре, те предавах,
после изкупвах свойта вина...
Гузна съм. Съвестта си спасявах.
Без срам на безценица те продавах.
Много пъти и с дявола ставах ортак...
Кажи ми, защо се връщаше пак,
когато вратата след тебе затварях?
Със сълзи се мъчех да те удавя.
Не плачех ли, аз те спасявах,
сама те разпъвах на кръст
и от него, пак аз те свалях.
Ти ми вярваше, когато те лъжех,
прощаваше ми всяка вина,
целуваше ме, щом те намразех...
Ах, ти си прекалено добра!
Ти, душа, много неща с мен изтърпя.
Как си жива още, се питам...
Иди си! Спри да носиш мойта вина!
И с мен да си аз пак съм сама.
Недей да страдаш повече с мене!
Хайде да си вземем сбогом...
Ако друг живот някога ми дадат,
не се връщай при мене обратно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-26
прочитания: 195
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
