Първи сняг

Събуждам се,

а зимата бяла вече

кротко в прозореца бди.

Бели снежинки се гонят в небето

и сякаш ме викат... "Стани!"

И ставам аз по пижама,

рошав, бос отварям врата и излизам навън.

Студено е и толкова бяло!

Не мога да повярвам още,

че това не е сън.

В косата разрошена

две заблудени снежинки

се заплитат и в нея остават.

Студено е, а ми се иска навън

да остана и със снега да играя,

както когато бил съм дете.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf