Б О Д Л И В И Ц В Е Т Я

Не си отивай!

Чуваш ли, не тръгвай!

Постой при мен минута само...

Миг!

Ръката ми подръж и не залъгвай

ни себе си, ни мене със лъжи.

Когато си отидеш,

ще заплача,

но не за тебе ще са тез сълзи.

Аз себе си сама ще се оплаквам

и слънчевия ден ще стане сив.

Ще спрат да пеят птиците,

цветята - бодли ще им поникнат и към тях,

когато си протегна аз

ръката - ще срещна болка и ще чуя смях,

извиращ на талази покрай мен.

Със смях ще мине другата,

с усмивка приятелски ще каже :

"Добър ден!"

Ще си откъсне цвете, ще отмине,

оставяйки бодлите му на мен...

Не си отивай!

Чуваш ли, не тръгвай!

Сама не ме оставяй!

Още миг

ръката ми подръж! Не ме залъгвай!

Постой при мен и просто замълчи....

Когато си отидеш,

ще заплача, но не за тебе ще са тез сълзи....

А другата, минавайки край мене,

пак ще откъсне цвете без бодли.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf