Монолог на прага на раздялата

"-любов?...ха! стига глупости
измислица на банда луди.
бъди добро момиче.лягай си
и сладки сънища.ще си допием утре."
Из "Разговор"/със себе си/, dark light

Tъй да бъде, наздраве!
Пак съм тук, уморен,
отрезнял от забравата
на най - дългия ден…
И налей и на мен
от тъгата си тъмна,
като гняв съкровен
дето чашата пълни…
Аз отпивам до дъно
от очите ти тъжни.
Чуй ме,моя безсънна,
този път не те лъжа -
любовта е за светлите,
аз съм цял във заблуди,
изгорял и безтрепетен,
луд сред банда от луди.
Бягай - с мен ще си цвете,
във ревера ми втъкнато,
но умират, несгрети,
в мен цветята откъснати…
Е,наздраве, и, чуй,
мое мило момиче,
не предател, на друг
аз сега те обричам,
друг - по-светъл от мене,
по-жадуващ, по-верен,
нека той те обича,
аз, уви, не умея.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf