Полет над космоса

От въздуха изстинал

понесе се небето,

и в чаша от тръстика

изгуби се полето.

Изникнах от тревата

с ракета от дъски.

И трудната задача

пред мене се реши.

Отворих на мъглата

врати от небосвод,

в безкрая красотата

превзех с неземен скок.

Отдавна излетях

от блатната магия

и влюбен онемях

в бездушната стихия.

Над земята прелетях,

над космоса и над звездите,

в сърцето ти заспах

разпален от искрите.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf