Сливане

Нощта дойде и корабите-замъци

целунаха със светлини морето.

Запалиха го жълтите им пламъци

и стана то като от огън взето.



Те пясъците бели зацелуваха

и топло електричество им вляха.

До будното пристанище доплуваха

и в неговото светло се преляха.



То стана като мида-черноморница,

на бисери стотици светлината

затворила в плътта си животворница,

на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка

превръща ме във водорасло нежно,

посажда ме завинаги във пясъка

с очи, с ръце към морската небрежност.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf