|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Скитник
Престани така да гледаш,
няма спирка,няма влак,
ти си само пътник страдащ,
търсещ своя малък бряг.
Ровиш в пепел сива и прозрачна
молиш се за малко светлина,
но не виждаш-времето е мрачно
няма вече плачеща душа.
Кал е, буря вън се вие
и ми носи тъжни ветрове,
но и дъжд сълзите ти не ще отмие,
ти в пустиня си море.
Тичай! Мислиш, че си силен?
Празен си от вътре, даже кух
тичай,пак ли си угрижен,
без да искам стъпките ти чух.......
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: leila
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2005-11-06
прочитания: 259
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46658
Съобщения: 193430
Лексикони: 2118
Коментари: 70129
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|
