СПОМЕН ЗА ВИНАГИ

Ти помниш ли отминалата пролет

бе топъл ден,но моето сърце

изпълнено бе с болки и тревоги,

когато ти до мен пристъпи.

Протегна длан не се уплаши

от мойте грижи и тъга

протегна длан и се застъпи

за мен пред всички на света.

Прегърна нежно страдащото тяло

и вдигна ме отново на крака

очи отворих за живота

разбрах какво е любовта.

Гребях със шепи-жадна, ненаситна

от таз река на любовта

летях безумна в небесата

понесена от твой те крила.

Ти помниш ли отминалата пролет?..

Аз помня я!...

За винаги е в мен!...

При мен във трудност ти пристъпи

и свойта обич ми дари,

а днес макар и вече счупен

тоз стъклен свят от обич и мечти

сърцето мое те обича

за нищо то не те вини.

Ти помниш ли?..

Аз знам че помниш,

и страдаш заедно със мен,

че нашта обич- грешна ала силна

човешка злоба прекрати.

Ти помниш ли?..

Помни ме винаги,

тъй както аз ще помня теб

и любовта ни да застане

над всяка завист и тъга,

а спомените да ни сгряватв деня ,

в нощ та и в трудност и беда.

Ти помниш ли ?...

Аз помня те за винаги !...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf