+++

Цветна капка

сред дъжда на дълга книга

може би съм аз, или пък- стъпки:

колкото по- ярка е тъмата,

тогава нямат страх.

Понякога

простора син блести,

оттатък

розите роса цъфти,

пръстта

е все една и съща, но,

потрябва ли-

пръстта трева обгръща, след като

бучилото на вятър избучи

и той, и тя, и то

остават сенки три, над тях

в релефно ято са птиците,

отвсякъде

вали.

И няма книга.

по дяволите

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf