Прозорец

Стоеше до прозореца тя, но не плачеше,

Сълзите й отдавна бяха свършили,

Тя на небето скритият знак търсеше,

Но тъмни облаци надеждите прекършили,

А улици, капанчета и лампите – все същите,

Тя подминаваше ги с поглед, горд и плах,

Все тъй бездушни покрай нея бяха къщите,

И всичко чуждо бе, потънало във прах,

Да се обади искаше, но никой нямаше,

И да излезе, но вратите са затворени,

И как й липсваше това което даваше,

Надежда лъч на скъпите й спомени,

Захвърли аромати които пролетта навя,

Забрави хубави и весели мелодии,

Но огледалото да счупи не посмя,

Което й напомняше, че всичко е пародия,

Тя търсеше във себе си все някой,

Който ще я намери, ама не търси той,

Обърка се във срички и във стихове,

Подмина всичко и не каза стой ....

Не чуваше сарказъм, ненавиждаше,

Писма, които не за нея се заделяха,

Стоеше до прозореца, звезди не виждаше,

Стъклата от живота я отделяха ....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf