Прозорец
Стоеше до прозореца тя, но не плачеше, Сълзите й отдавна бяха свършили, Тя на небето скритият знак търсеше, Но тъмни облаци надеждите прекършили, А улици, капанчета и лампите – все същите, Тя подминаваше ги с поглед, горд и плах, Все тъй бездушни покрай нея бяха къщите, И всичко чуждо бе, потънало във прах, Да се обади искаше, но никой нямаше, И да излезе, но вратите са затворени, И как й липсваше това което даваше, Надежда лъч на скъпите й спомени, Захвърли аромати които пролетта навя, Забрави хубави и весели мелодии, Но огледалото да счупи не посмя, Което й напомняше, че всичко е пародия, Тя търсеше във себе си все някой, Който ще я намери, ама не търси той, Обърка се във срички и във стихове, Подмина всичко и не каза стой .... Не чуваше сарказъм, ненавиждаше, Писма, които не за нея се заделяха, Стоеше до прозореца, звезди не виждаше, Стъклата от живота я отделяха .... mohito'07
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mohito
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-10-29
прочитания: 147
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|