За Яворов, 93 години по-късно...

Душата на поета се превръща в самотно слънце. А в дъждовен самотник-неговото лице. Абсолютен, съвършен поет, Яворов се връща, когато сезоните са начало на Вселена. Сигурен съм, защото вярвам, че „Подир сенките на облаците“ са онази гениална поетична симфония, липсваща във всичко писано или мечтано. Защото след като България загуби всички поетични рицари, вятърът донесе бялото пепелище...В която има много дълга поетична пауза, но тя е само ехо. Притихналото ехо от пулса, като вълни от небесен кораб. Който пътува „Подир сенките на облаците“-без платна и тъга. И на неговата вълшебна палуба, където утрото е звук от синьо пиано, са най-истинските рицари на поезията на България. П.К.Яворов, Д.Дебелянов, Д.Бояджиев, Н.Лилиев, Д.Габе, П.Пенев и П.Дубарова, която написа НЕ! Не като дума-а като белег от пътя на поезията. Ако в това небе има делфини, сега те се усмихват-първо на нея.

И в тази вечер, 93 години по-късно, липсват цветя и думи...Вероятно те ще присъстват-тогава, когато Яворов бъде истински прочетен. Вероятно-първо от онзи поет, който ще допише втората част. На поетичната симфония: "България, като слънчева сълза"...

2007-10-29

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-10-29
прочитания: 201
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201803
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68536
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703