Пролет

Жени-

като посоки на света,

те ме правят интересен,

дори светът да си отиде-

очите ни не ще останат слепи;

красиви са жените в залеза:

никого не съм обичал,

както вятъра по здрач, струящ от сила-

здрача е така различен,

сякаш флейти пеят из тръстики...

и оставам аз, и оставам-

думите са стар презерватив, а ти-

лотос бял с изящни хрупкави гърди:

галя нежния им цвят

и разтварям живи листи...

Утре

ще се събудя сам, остават

утре само тайнствени следи,

захвърлени са дрехи по земята, ала зная:

вятъра

надвечер ще ги съживи

о, ти си...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf