цикъл " "

***

седя и гледам тази зелена равнина,

на метри от мен е небето

и когато пожелае- позволява да му се любувам;

някъде

равнината свършва, зная,

и тогава вятъра отново

в лъх обикновен се свива, сякаш

с погледа блуждае.

и там е имало небе.

***

В моят дом сред равнината,

вгледан в синьото небе, си мисля:

"колко е само и старо!" ,

в моят дом сред равнината се прибирам.

Мога да протегна мислите си и да го достигна-

и тогава

синьото небе във вкъщи влиза.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf