няма_име

Прокудена от всички,забравена от теб,сърцето ми от камък превърна се във лед.Сълзите ми се стичат по бледото лице и празни пак остават моите ръце.Душата ми пресъхна,сърцето ми замря,отровата любовна стопи се на мига.Накара ме да страдам,посипа ми главата с прах и виеща от болка поглъщах аз от твоя страх,че не мога да обичам,че не съм достойна аз,на тебе да се вричам,като пред иконостас.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: djineta
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-30
прочитания: 151
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581