Притча за сърната

Нахлува хлад.Душата ми умира.

Сърната в мен простреляна шепти.

Тя свойта болка в мен събира

и думите и чувам: "Не скърби...

Живях в гората.Дишах свободата,

най прелестна сред всички зверове.

Бях символа на красотата,

преди сърцето ти да спре.

Не ти се сърдя.Знаех,че ще свърша

безжизнена,щом свърши любовта.

Но знам,тя винаги се връща,

щом някой чака я в нощта.

Умирам!Но утехата остава,

щом още можеш да скърбиш.

От обич само се прощава

и ти без мен ще продължиш."

Така говореше сърната,

последната сърна от този род.

Изчезна заедно с гората,

с мечтите ми,сърцето ми.И с Бог.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf