Някога

В завърналите спомени се ровя,

като воал разгръщам времето назад.

Със риск от красота да се отровя,

във днешния безчувствен свят.

Припомням поривите благородни

и глупави постъпки ме разсмиват.

В ръце държа стихиите природни,

а дъждовете дребността отмиват.

Седя на бряг,а няма го морето

и аз съм сам сред целия Всемир.

Завръщам се дори преди детето.

Загубвам се.Преди...Подир...

Едничка ти ще ме откриеш.

От унеса ще ме извадиш невредим.

От време и от спомен да ме скриеш.

Сега...Подир или преди...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf